Духът на протеста е завладял нацията. Едни (даже не едни) протестират срещу

Духът на митинга е завладял нацията. Едни (даже не едни) протестират против държавното управление и основния прокурор, други (но са доста малко) срещу тези първите и президента, а трети - против разпоредбите на здравното министерство, които лимитират и огорчават най-ценното, което имаме - българските деца. Ние заставаме плътно зад родителите, които през днешния ден стачкуват против наложителното носене на маски в учебно заведение. Но искаме да ги подсетим и за още няколко чудесни поводи за протести - съвсем уместни и доста навременни, в случай че не и много закъснели. 

Например опитите децата да бъдат принуждавани да пресичат улиците единствено на строго избрани места, съставляват стресиращо ограничаване на тяхната свобода - ограничаване, което може да съсипе детство им, а даже и живота им. Тази мярка би трябвало незабавно да стане единствено по избор, т.е. целесъобразна, а не наложителна. Нека всяко гордо българско дете волно да скача, тича и пресича по собствен избор улиците, жп линиите и автомагистралите на България (а също и релсите в метрото). 

Всеки угрижен родител би трябвало да се засилва, да демострира и да стачкува против наложителното носене на униформи (където го има). Има проучвания на учени от Оксфорд, които потвърждават, че униформеното облекло поражда униформено мислене и убива овреме устрема към автентичност и личностно развиването на детската характерност. Там където няма наложителни униформи, незабавно би трябвало да стартират митинги против свободното обличане в учебните заведения и детските градини, (а за какво не е в яслите). Група английски учени от Оксфорд са открили, че това е сигурен път към анархията, убиващ колективния дух в детските общности, чувството за правдивост и правото на еднакъв старт в живота. 

И най-после - от дълго време беше време обществеността да се надигне против една от най-мракобесните практики, останалия още от турското иго и комунистическата тирания бит българските учебни заведения да се ограждат с тухлени зидове и стоманени решетки. Липсва единствено бодлива тел, с цел да се почувстват децата напълно като нарушители или военнопленници, без даже да са ходили бойци. Ние не сме съгласни с това изкуствено втълпяване на възприятие за виновност у нашите деца, които не са създали нищо неприятно. А даже и да са, още не могат да носят наказателна отговорност. 

И най-после, но иначе на първо място, трябва остро да се стачкува против самото вървене на учебно заведение. Само по този начин ще върнем наистина усмивките на детските лица. Но да не забравяме и норвежките обществени служби, както и против доста други неща, за които в този момент не се сещаме, но те могат да докарат на децата тежки душевен увреждания, сходни на тези, които се виждат у доста от протестиращите им родители.